Лупусът е неприятно заболяване, което засяга над 5 милиона от световното население. Според статистическите данни броят на диагностицираните с някаква форма на болестта се е увеличил през последните години, но лечение все още няма.
Самото заболяване е от автоимунен характер. Изразява се в хронично възпаление, което предизвиква широк спектър от клинични прояви, произтичащи от комплексния ефект на лупуса върху множество органи и витални системи. Най – разпространената форма на болестта е системен лупус еритематозус (SLE). Често пъти засегнатите от състоянието страдат от спад в самочувствието, социално отдръпване и осезаемо понижаване на качеството на живот дори в периодите на ремисия. В дългосрочен план лупусът може да нанесе сериозни поражения върху здравето и да съкрати продължителността на живота ако не бъде третиран своевременно.
Макар и нелечим, лупусът може да бъде контролиран с комбинация от фармакологични и нефармакологични похвати. Мнението на специалистите е, че най – добрият подход за овладяване на симптомите и подобряване на качеството на живот е индивидуалният. Различни клинични изследвания показват, че добавянето на Омега – 3 мастни киселини към терапията на лупус носи разнообразни здравни ползи, особено при пациенти с SLE.
Всичко, което трябва да знаете за лупуса
Конкретните етиологични механизми на лупуса не са известни, но учените са открили, че отключването му е свързано с разнообразни генетични и хормонални фактори, както и фактори на околната среда. Патогенезата на заболяването се свързва в мултисистемно възпаление, предизвикано от анормална имунологична функция, въпреки че при някои засегнати проблемът е по – скоро локален, отколкото повсевместен. Голяма част от страдащите от състоянието изпитват леки симптоми, но без адекватно лечение проблемът може сериозно да се задълбочи.
Според статистическите и клинични данни:
- Лупусът може да се прояви при всеки, но 9 от 10 пациенти са жени.
- Заболяването най – често се проявява в детеродна възраст (между 15 и 44 години).
- 1 на 3ма пациенти с лупус страда от множество автоимунни проблеми.
- Около 70% от всички случаи на лупус са от вида системен лупус еритематозус (SLE).
- При приблизително ½ от пациентите с SLE се наблюдава увреждане на витален орган, в т.ч. сърцето, белите дробове, бъбреците или мозъка.
- Лупусът е 2 – 3 пъти по – разпространен сред жените с афро – американски, азиатски, индиански, ескимоски, хавайски или тихоокеански произход, отколкото сред европейките.
- Заболяването се развива в по – ранна възраст и протича по – тежко при пациенти с афро – американски произход.
- При навременно диагностициране и подходяща терапия, лупусът може да бъде контролиран и засегнатите да водят сравнително нормален начин на живот с дълги периоди на ремисия.
В научната медицина са известни 4 разновидности на лупус.
Неонатален лупус
Неонаталният лупус е рядка форма на заболяването, която се наблюдава при новородените. Смята се, че се отключва в следствие на повишена автоимунна активност в тялото на бременната, при която антителата от майката преминават през плацентата и достигат до бебето. При част от новородените са засегнати различни органи (сърце, черен дроб, кожа), но при повечето симптомите (кожен обрив, понижен брой на кръвните клетки и др.) изчезват от само себе си в рамките на 4 – 6 месеца след раждането.
Установено е, че ¼ от майките с автоимунни антитела, които раждат бебета с неонатален лупус не развиват симптоми на заболяването. При 50% от всички случаи, обаче, проявленията на болестта се проявяват в период до 3 години след раждането.
Дискоиден лупус
Дискоидният лупус поразява кожата. Изразява се в поява на обрив и/или перманентни лезии с белези. Идентифицирани са 3 разновидности на тази форма на заболяването:
- Остър кожен лупус. Типично се появява червен обрив във формата на пеперуда, който засяга носа и бузите. Често се асоциира с SLE.
- Подостър кожен лупус. Причинява червен, надигнат обрив, който се люспи. Често се появява в зони, изложени на слънчева светлина. Обикновено не води до трайни белези.
- Хроничен кожен лупус. Характеризира се с поява на лилав или червен обрив, може да предизвика обезцветяване на кожата, белези, косопад.
Лекарствено – индуциран лупус
Известно е, че употребата на някои медикаменти с лекарско предписание може да провокира отключване на специфична форма на лупус. Характерното при тази разновидност на заболяването е, че симптомите се проявяват след няколкомесечен прием на лекарството, в това число:
- Антимикробни и фунгицидни препарати
- Антиконвулсанти
- Лекарства за аритмия
- Лекарства за хипертония
- Анти – TNF агенти
Обикновено проявленията мимикират тези на SLE, но при повечето пациенти няма засяга на витални органи и системи. В редки случаи може да се развие перикардит или плеврит.
Системен лупус еритематозус
Това е най – често срещаната форма на лупус. Характерното за нея е, че в повечето случаи поразява няколко органа едновременно, като най – често това са:
- Бъбреци
- Кожа
- Стави
- Сърце
- Нервна система
- Бели дробове
При някои пациенти заболяването протича леко, докато при други проявленията са много тежки. Симптомите могат да бъдат провокирани от разнообразни вътрешни и външни фактори. Типично се наблюдават фази на обостряне на SLE, последвани от периоди на ремисия. С правилна терапия симптомите могат да останат в затишие за много дълги периоди от време.
Симптоми на SLE
Симптомите на системния лупус еритематозус варират от пациент до пациент и обикновено включват комбинация от:
- Хронична умора
- Ставна болка и подуване
- Анемия
- Проблеми с кръвосъсирването
- Главоболие
- Поява на остър кожен лупус
- Косопад
- Побеляване или посиняване на пръстите при студено време
- Храносмилателни нарушения
Рискови фактори
- Семейна история на автоимунни заболявания
- Прием на определени медикаменти
- Излагане на ултравиолетово лъчение
- Вирусни инфекции
- Психо – емоционален стрес
- Травми от различен характер
- Хормонален дисбаланс, особено при жените
Усложнения
С течение на времето и задълбочаване на симптомите, лупусът може да причини трайни увреждания в различни органи и системи. Някои по – често срещани усложнения включват:
- Сърдечносъдови проблеми (перикардит, кръвни съсиреци, инфаркт, инсулт)
- Проблеми с паметта
- Поведенчески изменения
- Припадъци
- Пулмонарно възпаление
- Бъбречно увреждане
- Гастро – интестинални нарушения
- Проблемна бременност
За щастие ранното диагностициране на заболяването позволява навременна терапия и дългосрочен контрол върху симптомите.
Терапия на системен лупус еритематозус
Тъй като лупусът е нелечим, към момента специалистите се фокусират върху овладяване и потискане на симптомите чрез различни терапевтични техники. Конвенционалната терапия на заболяването най – често се изразява в:
- Прием на противовъзпалителни лекарства
- Топикално приложение на стероидни кремове
- Прием на кортикостероиди
- Прием на имуномодулатори
- Терапия с антималарийни лекарства
Пациентите със ставни поражения често намират облекчение на болката и сковаността при прием на ходропротектори. Промяната в начина на живот и диетата също оказват осезаемо влияние върху проявленията на заболяването. Според някои изследвания суплементирането с Омега – 3 мастни киселини също помага в терапията на SLE.
Защо да приемате Омега – 3 мастни киселини ако страдате от системен лупус еритематозус
През последните години нарастващ брой проучвания изследват въздействието на Омега – 3 мастните киселини върху прогресията и симптомите на лупус. Анализът на информацията показва, че продължителният прием на тези есенциални нутриенти действа терапевтично и подобрява резултатите от имуносупресивната терапия при пациенти, страдащи от SLE.
Според клиничните данни, повишената консумация на DHA (докозахексаенова киселина) може да инхибира задълбочаването на симптомите при контакт с тригери от околната среда. Освен това суплементирането с Омега – 3 облекчава възпалението в организма и допринася за възстановяване на клетъчните мембрани. По този начин жизненоважните мастни киселини редуцират тъканното увреждане и подпомагат тъканната регенерация в засегнатите зони.
Данните от някои изследвания идентифицират правопропорционална зависимост между количеството приемани Омега – 3 мастни киселини и степента на проявление на симптомите. В допълнение, повишената консумация на Омега – 3 за сметка на Омега – 6 м.к. се асоциира с по – леко протичане на фазите на обостряне при страдащите от SLE. Установено е още, че приемът на Омега – 3 добавки подобрява качеството на съня и психо – емоционалното здраве при хора с различни автоимунни заболявания, в това число лупус.
Маслото от антарктически крил е отличен източник на Омега – 3 мастни киселини, който се отличава с висока концентрация на антиоксиданти. Съдържащите се в него астаксантин, холин, витамини А и Е, EPA и DHA доказано подпомагат правилната имунна функция и редуцират острото и хронично възпаление в организма. Редовният прием на маслото действа благотворно при разнообразни автоимунни заболявания и подобрява функцията на всички органи и системи.
Източници
Duarte-García A, Myasoedova E, Karmacharya P, Hocaoğlu M, Murad MH, Warrington KJ, Crowson CS. Effect of omega-3 fatty acids on systemic lupus erythematosus disease activity: A systematic review and meta-analysis. Autoimmun Rev. 2020 Dec;19(12):102688. doi: 10.1016/j.autrev.2020.102688. Epub 2020 Oct 22. PMID: 33131703.
Wierenga KA, Harkema JR, Pestka JJ. Lupus, Silica, and Dietary Omega-3 Fatty Acid Interventions. Toxicol Pathol. 2019 Dec;47(8):1004-1011. doi: 10.1177/0192623319878398. Epub 2019 Nov 14. PMID: 31725357; PMCID: PMC6910909.
Maidhof W, Hilas O. Lupus: an overview of the disease and management options. P T. 2012 Apr;37(4):240-9. PMID: 22593636; PMCID: PMC3351863.
