Синдромът на „сухото око“ е състояние, което е често срещано в световен мащаб. Проучванията установяват, че повече от половината от хората на средна възраст 59 години страдат от сухота в очите. С напредване на възрастта симптомите стават все по-чести, а състоянието — все по-тежко.
Сухите, раздразнени очи могат да причинят значителен дискомфорт. В по-тежки случаи, сухотата в очите може да доведе до проблеми със зрението и дори да доведе до увреждания на очите.
Какво причинява синдрома на „сухото око“?
Синдромът на „сухото око“ обикновено се счита за хронично и прогресивно състояние, което означава, че с течение на времето то се влошава. Пряката причина се приписва на намаленото отделяне на сълзи от слъзните жлези в окото. Тъй като нивата на сълзите намаляват, защитният слъзен филм се губи, което може да причини увреждания по повърхността на очите.
Рисковите фактори, които увеличават честотата на синдрома на сухото око, включват възраст, женски пол, работа на компютър, хирургични интервенции, използване на контактни лещи, диабет, високо кръвно налягане, сърдечно заболяване, глаукома, заболяване на щитовидната жлеза, артрит, депресия, сънна апнея и прием на някои лекарства. Някои от тези състояния, като диабет и високо кръвно налягане, са потенциално обратими. Терапията при тези състояния може да помогне за подобряване на симптомите на сухота в очите.
Една от най-честите причини за сухота в очите е дисфункцията на мейбомиевата жлеза. Мейбомиевите жлези покриват както горния, така и долния клепач, произвеждайки масло, което помага да се предотврати изпаряването на сълзите. В някои случаи тези жлези се запушват и вече не произвеждат ефективно мастния си филм. В случай на симптоми на сухота в очите, консултация с очен лекар е необходима, за да се определи причината.
Естествени решения при синдром на „сухото око“
Естествените средства за терапия на сухи очи попадат в две основни категории:
- терапевтични методи, прилагани локално върху очите
- перорален прием на хранителни добавки
- Капки за очи
Локалните терапевтични методи като измиване на клепачите и топли компреси, могат да помогнат за овлажняването на очите. Стандартните капки за очи, използвани като лубриканти, са препоръчителни. Имайте предвид обаче, че капките за очи с консерванти могат да причинят сухота и раздразнение. Изследванията показват, че капките с бензалкониев хлорид могат да раздразнят очите при продължителна употреба и трябва да се избягват.
- Хиалуронат
Хиалуронатът е естествено съединение, което е компонент на съединителната тъкан и действа като лубрикант. Когато се прилага в капки за очи, изглежда осигурява значително намаляване на симптомите. Сравненията със стандартни формули често показват предпочитание към формули, съдържащи хиалуронат. Поради тази причина, капките с хиалуронат са опция за намаляване на симптомите на сухота в очите.
- Женско биле
Женското биле е билка, която е известна с противовъзпалителното си действие. Основният активен компонент, глициризинът, може да подпомогне облекчаването на симптомите и дискомфорта, свързани с това състояние. Тази билка представлява интересна опция за подпомагане на общата грижа за сухите и раздразнени очи.
- Рициново масло
Рициновото масло се използва като домашен лек при различни здравословни проблеми, но трябва да се използва внимателно като разхлабително средство при запек. За здравето на очите обаче рициновото масло изглежда обещаващо. Приложено локално върху окото като капки за очи, рициновото масло подобрява слъзния филм, като същевременно намалява симптомите на сухо око.Рициновото масло също може да намали възпалението и да успокои раздразнените тъкани.
- Витамин А
Дефицитът на витамин А е водеща причина за слепота при децата в развиващите се страни. Когато витамин А е в дефицит, очите могат да загубят способността си да се смазват. При хора, които имат дефицит на витамин А, оралната добавка може да бъде полезна. Установено е, че мехлемът с витамин А подобрява симптомите на сухота в очите, като същевременно подобрява слъзния филм.
Хранителни добавки при синдром на “сухото око”
- Омега-3 мастни киселини
Омега-3 мастните киселини са добре проучени и предоставят редица ползи при синдрома на сухото око. Изследванията показват, че приемът на умерено количество омега-3 мазнини дневно (360 mg EPA и 240 mg DHA) допринася за намаляване на симптомите на сухота в очите. Сравнение между масло от крил, рибено масло и плацебо показва, че маслото от крил действа по-благоприятно от рибеното масло за намаляване на симптомите и възпалението. Мета-анализ при различни проучвания подчертава ефективността на омега-3 мастните киселини при синдрома на сухото око.
- Масло от морски зърнастец
Маслото от морски зърнастец е богат източник на омега-7 мастни киселини – те имат способността да подобряват здравето на очите. Проучвания показват, че по време на студените месеци приемът на масло от морски зърнастец значително подобрява симптомите на сухота в очите и намалява изтъняването на слъзния филм. Маслото от морски зърнастец е свързано с възстановяване на производството на сълзи и може да бъде ефективно лечение за предотвратяване на сухота в очите.
- Витамин D
Витамин D играе важна роля в лечението на синдрома на сухото око. Ниските нива на този важен мастноразтворим витамин се свързват със неприятните симптоми при това състояние. Клинични проучвания показват, че пероралният прием на витамин D облекчава възпалението и зачервяването на очите при пациенти с упорити симптоми.
- Пробиотици
Пробиотиците играят важна роля за здравето на очите, като взаимодействието между здравето на червата и очите е отдавна установено. Проучвания показват, че пробиотиците могат да подобрят симптомите при сухота в очите. Комбинирани продукти, включващи пробиотични дрожди и бактерии допринасят за подобрение на слъзния филм и производството на сълзи.
В заключение
Хранителните добавки играят важна роля в подобряването на симптомите и облекчаването на страданието при синдрома на „сухото око“. Омега-3 мастните киселини, маслото от морски зърнастец, витаминът D и пробиотиците са перспективни и ефективни средства за подпомагане на здравето на очите и намаляване на неприятните симптоми.
Източници:
- Alharb OO, Beyari GM, Saber WA, Alotaibi AF, Bukannan AY, Mohamed YN. Etiology, prevalence, risk factors, and treatment of dry eye disease. IJMDC. 2020;4(1):137–142. doi:10.24911/IJMDC.51-1573612517
- Ang BCH, Sng JJ, Wang PXH, Htoon HM, Tong LHT. Sodium hyaluronate in the treatment of dry eye syndrome: a systematic review and meta-analysis. Sci Rep. 2017;7(1):9013. Published 2017 Aug 21. doi:10.1038/s41598-017-08534-5
- Bae SH, Shin YJ, Kim HK, Hyon JY, Wee WR, Park SG. Vitamin D supplementation for patients with dry eye syndrome refractory to conventional treatment. Sci Rep. 2016;6:33083. Published 2016 Oct 4. doi:10.1038/srep33083
- Burillon C, Chiambaretta F, Pisella PJ. Efficacy and safety of glycyrrhizin 2.5% eye drops in the treatment of moderate dry eye disease: results from a prospective, open-label pilot study. Clin Ophthalmol. 2018;12:2629-2636. Published 2018 Dec 14. doi:10.2147/OPTH.S186074
- Chisari G, Chisari EM, Borzi AM, Chisari CG. Aging eye microbiota in dry eye syndrome in patients treated with Enterococcus faecium and Saccharomyces boulardii. Curr Clin Pharmacol. 2017;12(2):99-105. doi:10.2174/1574884712666170704145046
- Deinema LA, Vingrys AJ, Wong CY, Jackson DC, Chinnery HR, Downie LE. A randomized, double-masked, placebo-controlled clinical trial of two forms of omega-3 supplements for treating dry eye disease. Ophthalmology. 2017;124(1):43-52. doi:10.1016/j.ophtha.2016.09.023
- Gaginella TS, Capasso F, Mascolo N, Perilli S. Castor oil: new lessons from an ancient oil. Phytother Res. 1998;12:S128–S130.
- Hyon JY, Han SB. Dry eye disease and vitamins: a narrative literature review. Appl Sci. 2022;12(9):4567. doi.org:10.3390/app12094567
- Kangari H, Eftekhari MH, Sardari S, et al. Short-term consumption of oral omega-3 and dry eye syndrome. Ophthalmology. 2013;120(11):2191-2196. doi:10.1016/j.ophtha.2013.04.006
- Kuo CY, Huang YC, Lin KJ, Tsai TY. Vitamin D deficiency is associated with severity of dry eye symptoms and primary Sjögren’s syndrome: a systematic review and meta-analysis. J Nutr Sci Vitaminol (Tokyo). 2020;66(4):386-388. doi:10.3177/jnsv.66.386