Сърдечните заболявания са убиец номер едно сред населението в Съединените щати, Европа и Азия. За съжаление, тъй като все повече хора възприемат западния начин на живот, сърдечните заболявания ще продължат да прогресират в дългосрочен план. Само в Съединените щати сърдечните и съдови заболявания причиняват смъртта на близо 700 хиляди души всяка година.
Високото кръвно налягане е един от водещите фактори за развитие на сърдечни заболявания, засягайки повече от 1 милиард от общото население в света. Придържането към здравословна диета, отказът от тютюнопушенето и редовните физически упражнения са три основни и най-важни мерки, които човек може да предприеме, за да предотврати развитието на сърдечно заболяване. Тези три фактора за сърдечно-съдово здраве изпреварват ползата от всякакви лекарства, предписани от лекар.
Рискови фактори за сърдечни заболявания
- Високо кръвно налягане: кара сърцето да работи по-усилено, отколкото е необходимо.
- Тютюнопушенето – причинява увреждане на кръвоносните съдове и насърчава запушването на артериите.
- Диабет – причинява окислително увреждане на кръвоносните съдове.
- Затлъстяването – внася допълнителен стрес върху сърцето.
- Повишен хомоцистеин – причинява оксидативно увреждане на кръвоносните съдове.
- Повишен С-реактивен протеин – маркер за възпаление в организма.
- Фамилна анамнеза за сърдечни заболявания – здравословният живот може да намали този риск.
- Висок холестерол и повишени триглицериди– допринася за запушването на артериите.
- Диета с високо съдържание на храни от животински произход – хормоните и химикалите в животинските продукти увеличават риска от сърдечни заболявания.
- Сънна апнея/липса на сън – натоварва сърцето.
- Хроничен стрес – повишава нивата на кортизола – хормон, който насърчава сърдечните заболявания и втвърдяването на артериите
- Депресия/тревожност – повишава нивата на кортизола, което допринася за развитието на сърдечните заболявания.
Колкото повече рискови фактори има човек, толкова по-висок е рискът от развитието на сърдечно-съдови заболявания. Наличието на няколко рискови фактора не означава, че човек непременно ще получи инфаркт или инсулт. Намаляването на възможно най-много рискови фактори е много важно за понижаване на риска от сърдечни заболявания, инфаркт, инсулт и в крайна сметка – смърт.
Лекарствата могат да помогнат за намаляване на рисковите фактори
Съвременната медицина разполага с разнообразие от инструменти, които имат потенциал да намалят рисковите фактори, свързани със сърдечно-съдовите заболявания. За тези, които са подложени на повишен риск, лекарствата играят особено важна роля, особено когато диетата, начинът на живот и хранителните добавки не помагат. Въпреки това, трябва да се отбележи, че ежедневната употреба на лекарства не бива да бъде единствената стратегия, към която хората се придържат.
Употребата на лекарства за намаляване на кръвното налягане и холестерола често се налага от медицинските специалисти с цел намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това, изключителната зависимост от медикаментозна терапия представлява опасна стратегия. Важно е да се знае, че лекарствата трябва да бъдат допълнение към общите усилия за поддържане на по-здравословен начин на живот. Задължително е включването на промени в ежедневието, свързани със консумация на здравословна храна, редовна физическа активност и управление на стреса. Целта е да се постигне комплексен и устойчив подход към предпазване от рисковете, до които водят сърдечно-съдовите проблеми.
Кои храни могат да подпомогнат здравето на сърцето
Изборът на балансиран хранителен режим играе решаваща роля в предотвратяването на сърдечни заболявания и намаляването на възпалението в артериите и сърцето. Една от най-ефективните диети за подобряване на здравето на сърцето е средиземноморската диета, чиито ползи са подкрепени от множество научни изследвания. Например, проучване от 2013 г. в New England Journal of Medicine заключи, че „сред хората с висок сърдечно-съдов риск, средиземноморската диета, допълнена с екстра върджин зехтин или ядки, намалява честотата на големи сърдечно-съдови събития.“
Придържането към диета, богата на плодове, зеленчуци и бобови растения, е от ключово значение за оптималното функциониране на сърцето. Освен това, различни други храни могат да окажат положително въздействие върху сърдечното здраве. Някои от тях включват:
- Риба с високо съдържание на омега-3 мазнини: Рибите като сьомга, скумрия и риба треска са отлични източници на омега-3 мазнини, които се свързват с намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания.
- Орехи и семена: Ядките като бадеми, орехи и лешници, както и семена като ленено семе и чиа, съдържат здравословни мазнини, фибри и антиоксиданти, които са благоприятни за сърцето.
- Пълнозърнести храни: Пълнозърнестите храни като овес, пълнозърнест хляб и киноа са богати на фибри и други хранителни вещества, които могат да помогнат за регулиране на нивата на холестерола и кръвното налягане.
- Зелен чай: Антиоксидантите в зеления чай са свързани със здравословното състояние на сърцето и могат да помогнат за поддържане на нормалното състояние на сърдечно-съдовата система.
- Домати: Те са богати на ликопен, който е антиоксидант, свързан със защитата на сърцето и подобряване на функцията на кръвоносните съдове.
- Зеленчуци с високо съдържание на калий: Зеленчуците като спанак и броколи са богати на калий, който може да помогне за контролиране на кръвното налягане и да намали риска от сърдечно-съдови заболявания.
Изборът на разнообразна и балансирана диета, богата на тези храни, играе ключова роля в поддържането на здравето на сърцето и предпазването от сърдечни проблеми.
Следва продължение…
Източници:
- Primary Prevention of Cardiovascular Disease with a Mediterranean Diet Ramón Estruch, M.D., Ph.D., Emilio Ros, M.D., Ph.D., et. Al N Engl J Med 2013; 368:1279-1290April 4, 2013DOI: 10.1056/NEJMoa1200303
- Journal of The American College of Nutrition 2017, Vol 36. Mp 6. 434-441 Association between Urinary Phytoestrogens and CRP in the Continuous National Health and Nutrition Examination Survey
- Am J Clin Nutr. 2009 Nov;90(5):1252-63. doi: 10.3945/ajcn.2008.27016. Epub 2009 Aug 12.
- Heart Advis. 2015 Oct;18(10):10.
- J Nutr Biochem. 2017 Jun;44:52-59. doi: 10.1016/j.jnutbio.2017.02.017. Epub 2017 Mar 21.
- Kienreich K, Tomaschitz A, Verheyen N, et al. Vitamin D and Cardiovascular Disease. Nutrients. 2013;5(8):3005-3021. doi:10.3390/nu5083005.
- Papanikolaou Y, Brooks J, Reider C, Fulgoni VL. U.S. adults are not meeting recommended levels for fish and omega-3 fatty acid intake: results of an analysis using observational data from NHANES 2003–2008. Nutrition Journal. 2014;13:31. doi:10.1186/1475-2891-13-31.
- Bäck M. Omega-3 fatty acids in atherosclerosis and coronary artery disease. Future Science OA. 2017;3(4):FSO236. doi:10.4155/fsoa-2017-0067.
- Atherosclerosis. 2017 Jul;262:51-54. doi: 10.1016/j.atherosclerosis.2017.05.007. Epub 2017 May 6.
- Sorin Ursoniu, Amirhossein Sahebkar, et. al. for the Lipid and Blood Pressure Meta-analysis Collaboration Group; Lipid-modifying effects of krill oil in humans: systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials, Nutrition Reviews, Volume 75, Issue 5, 1 May 2017, Pages 361–373, https://doi.org/10.1093/nutrit/nuw063
